Афродита и празника на женствеността

Здравейте отново, любителки на красотата!

И вие ли като мен се чудите дали да празнувате Деня на жената, защото вярвате, че:

1. това е всъщност Денят на майката, а вие не сте майка и даже котка нямате, за която да се грижите,

2. празнуват само онези, които имат кой да им подари цветя/бонбони/подарък,

3. не сте съвсем убедена в своята женственост, след като последния път, когато ходихте на фризьор беше миналата година, а високият ток си го пазите за лятото. Евентуално.

жена

Този образ на жената-пич се налагаше дълго време, показвахме мускули, демонстрирахме сила и се биехме наравно с мъжете.

Напълно ви разбирам! Всъщност допреди няколко години упорито се правех на момче. Ходех винаги с джинси, никакви рокли, високи токове или грим. За бижута, аксесоари и прословутата мания по чантите – да не говорим. Дори съм се чудила за какво е толкова тази врява относно ПМС-то, след като аз май нямам такова, също и разлика в характера нямам, какво остава за някакви си там хормони. Винаги си бях една и съща – остричка, саркастична, закачлива и, да кажем, по мъжки агресивна.

Да, докато не започнах да се оглеждам около себе си. Винаги около мен е имало много жени, защото специалността в университета ми беше такава – филология, бъкаше от жени, после магистратурата – същото женско царство, работата – дамско списание, уроците – и там най-вече жени… И забелязвах всеки път огромния капацитет на търпение, щедрост, емпатия, който имат дамите, топлината, която излъчват дори самите те да страдат, грижата и уюта, които витаят около тях и мекотата, с която изслушват. Именно с това започнах и аз моята метаморфоза – с тази мекота.

Художниците (и не само те) ще потвърдят, че извивките на женското тяло са меки, обли, нежни. Всичко в женското същество е такова. Оказа се, че след като започнах да се изразявам по-меко, да излъчвам повече топлина, да съм по-лъчезарна и по-малко остра, цялото ми излъчване се промени. А с него и гардеробът ми, и движенията и думите… И какво толкова съм имала против розовия цвят? Сега любим – бледо, цветно, искрящо или пастелно розово, преливащо в лила. Един жест, едно-единствено бижу и можеш да подсилиш женствеността, която имаш в себе си, но не познаваш или криеш.

И още нещо. Разбрах, че съм се страхувала да бъде мека, защото съм си мислела, че силата на жената е в твърдостта, в онова „мъжко” качество, за което казват, че си „мъжко момиче” – да се оправяш сама, да си смела, решителна, едва ли не готова за бой като войник от корпуса за бързо реагиране. Но заставайки до мъжете, аз не можех да оценя тяхната мъжественост, защото вече си имах такава! Иронично, но факт – бях отблъсквала мъжете именно поради тази своя сила и твърдост. Реших да се смекча, да се смаля, да бъда „по-слаба” и да се оставя поне веднъж някой да се грижи за мен. И какво се оказа – тази мекота моментално ми спечели обожатели, мъже, които повтаряха колко съм женствена, нищо, че преди това казваха, че съм „пич”.

Афродита – символ на красотата и любовта, но най-вече на проявената женственост.

Харесва ми мита за Афродита, който описва силата на тази проявена женственост. Когато Парис трябва да отсъди коя богиня е най-красива – Хера, Атина или Афродита, първите две го изкушават с това, в което са най-добри. Хера му предлага власт и богатства, Атина – стратегия в битките, а Афродита – нищо. Тя само развързва пояса си.

Днес ще сложа някое любимо бижу, ще се приведа в настроение и няма да правя или бъда нищо по-различно от това, което обикновено съм. Афродита с тайна сила под формата на мекота (и без мускули).

Днес ще бъда с този пръстен-цвете, с който ще акцентирам женствеността си и който винаги ме кара да се чувствам самата аз като цвете!

Така че  – честит празник, мили дами!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

1bUT

Please type the text above:

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>